Финландците гласуват в неделя, за да изберат нов президент в момент на повишено напрежение с Русия

ХЕЛЗИНКИ (АП) — Финландците ще гласоподават в неделя, с цел да изберат нов президент в невиждан миг: скандинавската нация към този момент е Членка на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна и източната й граница с Русия е затворена, и двете съвсем немислими преди няколко години.

За разлика от множеството европейски страни, президентът на Финландия има изпълнителна власт при формулирането на външната политика и сигурността политика, изключително когато се работи със страни отвън Европейския съюз като Съединените щати, Русия и Китай.

„ Ясно е, че главната задача на президента е да управлява външната политика “, сподели Тейво Тейвайнен, професор по света политика в университета в Хелзинки.

Около 4,5 милиона жители имат право да гласоподават за новия държавен глава на Финландия всред девет претендента – шестима мъже и три дами – и да изберат правоприемник на извънредно известния президент Саули Ниинистьо, чийто втори шестгодишен мандат изтича през март. Той няма право на преизбиране.

Последните изследвания сочат, че някогашният министър председател Александър Стуб, 55, и някогашният външен министър Пека Хаависто, 65, са най-големите кандидати в първия тур на гласуването в неделя. Не се чака нито един от претендентите да получи повече от 50% от гласовете, което тласка конкуренцията към балотаж през февруари.

Стъб, който оглавяваше финландското държавно управление през 2014-2015 година, и Хаависто, който се кандидатира за поста за трети път, се чака да съберат 23%-27% от гласовете, следвани от ръководителя на Народното събрание и далеч- десният политик Юси Хала-ахо с към 18%. Гуверньорът на централната банка на Финландия Оли Рен се очакваше да получи към 14% дял от гласовете.

Кратък взор върху карта демонстрира за какво въпросите на външната политика и политиката за сигурност са значими политически тематики в тази северноевропейска страна с 5,6 милиона души: Финландия споделя 1340-километрова (832 мили) граница с Русия.

Дебатите на претендентите по малкия екран и медийното отразяване значително се концентрираха върху новата роля на Финландия като член на НАТО, както и върху обстановката в прилежаща Русия и въздействието му върху сигурността на Финландия. Войната в Украйна — където Финландия е измежду водещите европейски снабдители на военна и филантропична помощ за Киев — и войната на Израел с Хамас в Близкия изток също се обрисуваха като основни тематики в конкуренцията.

Тейвайнен, професорът, сподели, че цялостното въздействие на президента във Финландия се е засилило заради участието й в НАТО и възходящото значение на въпросите за сигурността през последните години, не на последно място заради нашествието на Русия в Украйна, която засегна надълбоко финландците.

Изоставяйки десетилетия военно необвързаност, която гарантираше прагматични и другарски връзки с Москва от края на Втората международна война, Хелзинки избра да се причисли към НАТО през май 2022 година дружно със северната съседка Швеция. Решението на държавното управление, подкрепено от Ниинистьо и мощно подкрепено от жителите, беше директен резултат от нападението на Москва против Украйна, което стартира на 24 февруари същата година.

Финландия стана 31-ият член на западния боен алианс през април предходната година, за огромно неспокойствие на Русия и президента Владимир Путин.

Членство в НАТО и война, която бушува единствено на 1000 километра (600 мили) от границата на Финландия „ акцентира измерението на политиката за сигурност “ в отговорностите на президента, който работи и като висш главнокомандващ на финландската войска, сподели Тейвайнен.

„ Заплахата от война в този момент е доста по-конкретно нещо “, сподели той.

В съпоставяне с предходните избори през 2018 година, геополитическият статут на Финландия — която в продължение на десетилетия поддържаше деликатен баланс сред Изтока и Запада — се обърна и претендентите за президент се концентрираха в изявленията си върху новия на нацията ролята на страна на първа линия на НАТО.

Съгласно финландската конституция, президентът взема решения по въпросите на външната политика и политиката на сигурност дружно с държавното управление. Той или тя също по този начин назначава министър-председателя и членовете на държавното управление, подписва законопроекти и работи като честен водач на нацията по значими въпроси.

В процедура, трансформирала се в предписание по време на ръководството на Ниинистьо, президент на Финландия от 2012 година, министър-председателят, понастоящем Петери Орпо, се концентрира върху въпросите на Европейски Съюз на арената на външната политика, до момента в който президентът се занимава с други страни и значително стои настрани от вътрешната политика.

Ниинистьо завоюва хвалба измежду финландците за поддържане на тесни връзки и търсене на разговор с неговите сътрудници в Москва, Вашингтон и Пекин, с цел да помогне на скандинавската нация да надвиши тежестта си и да притегли вниманието към своите позиции.

От началото на нападението на Москва против Украйна преди близо две години, връзките на финландския президент с Путин престанаха да съществуват. Москва тормози Финландия с набор от ответни ограничения - явно заради нейното участие в НАТО и засиленото военно съдействие на Хелзинки с Вашингтон - от хакерски атаки до закани за засилена военна интензивност на Русия в района на Балтийско море.

„ За нас е извънредно значимо да поддържаме връзка освен със Съединените щати, само че и с Китай и, незабавно щом е реалистично, с Русия “, сподели Ниинистьо пред финландската социална телевизия YLE по-рано този месец.

В края на предходната година Финландия затвори границата си с Русия, откакто към 1300 мигранти без подобаващи документи или визи дойдоха през границата единствено месеци след присъединението на Финландия към НАТО.

С такава „ хибридна война “ Хелзинки подозира, че Москва се пробва да подкопават сигурността на скандинавската страна, като изпращат мигранти без документи през границата - изказване, което Кремъл отхвърля.

Финландия работи като външна граница на Европейския съюз на север и съставлява забележителна част от североизточния фланг на НАТО.

Всичките осем гранично-пропускателни пункта сред Финландия и Русия са затворени за пасажери от 15 декември. Югоизточният железопътен контролно-пропускателен пункт за товарни влакове във Вайникала към този момент остава отворен.